Доверието в работата е ключов фактор за успеха. За съжаление, често срещано явление е липсата на доверие у мениджърите към своите подчинени. Това води до изключително голямо натоварване с работа за тях и изключително ниска ефективност на работата.
Много бизнесмени вярват в сталинския принцип, че проверката била висша форма на доверие и стоят зад гърба на своите подчинени, за да ги следят да не би да сбъркат някъде, превръщайки се във фирмени полицаи. Нали се сещате колко мотивиран може да бъде един човек, когато някой постоянно му диша във врата?
Повод за написването на този пост е една статия, в която се каза, че доверието в хората намалява среса и напрежението и че хората, които не могат да делегират задачи на подчинените си, страдат от тежка форма на стрес, който може и да ги убие. Такива хора, казва авторът:
- не делегират, защото нямат доверие в хората си, че ще свършат задачите си правилно. Поради това те поемат всички задачи върху себе си. (Точно това се нарича синдром на малкия началник - човек, който скоро се е издигнал от редиците на обикновените изпълнители поради заслуги и смята, че той е най-добрият изпълнител в професията си. Когато заемем ръководна позиция, няма доверие на своите бивши колеги - сега подчинени - и поема всички техни задачи в своите ръце.)
- присъстват на всяко съвещание, колкото и да е безполезно, защото се страхуват, че иначе колегите им ще злословят нещо зад гърба им.
- настояват за копие от всяко писмо или документ, защото нямат вяра на хората, които ги пишат.
- са постоянно под напрежение, че конкуренцията от съседния отдел може да им скрои таен заговор и да подкопае тяхната позиция и авторитет.
- никога не търсят помощ, защото се страхуват, че това може да се използва срещу тях като доказателство за тяхната некомпетентност.
Всъщност, чувал съм една друга история за прословутия цитат от по-горе. За съжаление, не можах да намеря информация в подкрепа на това в интернет. Ще съм благодарен на всеки, който открие нещо по въпроса. Та, твърди се, че цитатът принадлежал на известният съветски педагог Макаренко, който въпреки строгите си възпитателни методи, е казал и тази умна мисъл:
Доверието е висша форма на проверка
Самият цитат е казан по повод на следната история. В един от домовете за превъзпитаване на млади хулигани, имало едно момче, което било там за кражби и джебчийство. За да докаже правотата на твърдението си, Макаренко му поверявал парите на дома и изпращал момчето да ги внесе в банката (или обратното - да ги изтегли от банката). Важното в подхода било да се покаже на момчето, че възпитателят му има огромно доверие и то въпреки склонността си към кражбата никога не посмяло да отмъкне парите на училището и да офейка с тях.
В крайна сметка, Макаренко се оказал прав:
доверието е ключът към мотивацията и производителността. Един екип от хора, които си имат пълно доверие един на друг, както и на своя шеф, са способни на истински чудеса. И обратно, когато е посято семето на недоверието, работата се "бута", колкото да се отчете някаква дейност, но в действителност няма никакъв съществен резултат от нея. И не само това, но и емоционалното напрежение расте и се натрупва негативна енергия, която рефлектира в нездравословен стрес.
Затова си позволявам да отправя този съвет към всички млади мениджъри и предприемачи: доверете се на хората си. Щом сте ги избрали, значи притежават необходимите качества да свършат работата, която очаквате от тях. Дори и да им липсва опит в началото, дори и
да допускат грешки - покажете, че им имате доверие.
Оставете ги да сгрешат, а после им помогнете да си поправят грешките и да се поучат от тях - така вие ще спечелите тяхното доверие, а те ще се научат да бъдат по-добри в работата си. С времето ще изградите перфектния екип, но ако в началото не им се доверите - нищо няма да постигнете.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
