13 януари 2020

Лудост, постоянство, инерция


Твърди се, че Айнщайн е дефинирал лудостта като: “да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати”. Много ми е трудно да повярвам, че гениален човек като него ще каже подобно твърдение, защото то определено не е вярно. Затова се поразрових из Интернет за други негови мъдри мисли попаднах на следното:

С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

Знам, че Айнщайн е бил човек с наистина силно развито чувство за хумор и приемам, че голям част от неговите сентенции не трябва да се приемат напълно насериозно, още повече, когато са извадени от контекст.

Защо се противопоставям на първия цитат на Айнщайн за лудостта? 


Ами, защото умен човек като него не би могъл да пропусне простият факт, че ние не живеем изолирани в някаква изследователска лаборатория, а в живия живот, където обстоятелствата около нас постоянно се променят. Затова всеки логично мислещ човек ще се усети, че да вършиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати не е лудост, а напълно нормално нещо по простата причина, че обстоятелствата около нас са различни с всеки опит, които правим.

Нещо повече, това качество си има име и се нарича постоянство.

Колцина са онези, които са постигнали голям успех с първия си опит? Напълно естествено е, когато захванеш една дейност, отначало  да се провалиш. След това трябва да си направиш анализ на ситуацията и колкото може по-обективно да оцениш резултатите и да откриеш причината за провала. Причините може да са в теб. Тогава вероятно ще трябва да направиш някаква промяна. Но може причините да са в околната среда. Трябва ли да се откажеш от една своя идея, в която си вложил много страст, само защото другите не те разбират?

Популярен е примерът с Дж. К. Роулинг, която е получила над 40 отказа от издателства да издадат книгите за Хари Потър, но това не я е спряло да пише и да търси нови и нови издатели.

Лудост ли е, че е продължила? 


Ако беше постъпила “нормално”, сега никой нямаше и да е чувал за “момчето, което оцеля”.

Разбира се, съществува и обратният вариант. Постигаш успех. И после какво? Сменяш подхода, за да не те сметнат за луд? Нищо подобно. В изкуството има редица примери за писатели, музиканти и художници, които, след като са постигнали някакъв материален успех, яхват една определена формула и всичките им произведения оттук нататък следват все един и модел и продължават да се продават успешно. Наричат го “стил”.

В бизнеса е същото. Всяка година компаниите предлагат едни и същи продукти, за които казват, че “този път вече почистват до искрящо бяло” или "унищожават кариеса до 99.99%”, или “правят косата до 33% по-бляскава и здрава”.

Лудост ли е това? 


Едва ли, ако носи милиарди долари печалба. Това си е експлоатиране на пазара докрай.

Единственият проблем, е успехът да те заслепи, да се поддадеш на инерцията и да престанеш да забелязваш промяната в обстоятелствата около теб. В последните години от ерата на пишещите машини, мениджърите на една от последните компании, която се занимавала с производство и продажби на пишещи машини, забелязали, че много от техните конкуренти отпаднали от пазара и се преориентирали към други дейности. Това ги изпълнило със задоволство, че са се превърнали в неоспорим лидер на пазара. Никой обаче не забелязал, че това е един умиращ пазар. Затова продължили да произвеждат пишещи машини до момента, в който никой вече не искал да купува такива продукти.

Ето това вече е лудост.



Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

31 август 2016

Кой печели в играта на по-евтиното?


Признавам си, че днес ме е обхванала негативната вълна. Навсякъде по Мрежата чета негативни репортажи. Едни хора си прекарали гадно на морето. После взели, че написали една хейтърска статия, а накрая собственикът на гадния хотел решил да ги осъди за това.

Онзи ден пък попаднах на една статия на Сет Годин, който разказва история как си поръчал някакви сламки за домашно парти и те му изпратили някакви боклуци. Поискал да се оплаче, но никой не му вдигнал телефона. Накрая обяснява колко е тъпо да правиш нещата така, че да ти излезе по-евтино, защото винаги ще си губещ в тази игра.

Хубаво, ама аз реших да се замисля и взех силно да се съмнявам кой точно е губещият.

Значи, онзи му изпраща някакви боклуци, които нищо не струват, но си взема парите за тях. Ти получаваш продукт, който за нищо не става и ти се прецаква празненството. Онзи губи един клиент, но той не е и очаквал ти да станеш негов редовен купувач. Той е имал за цел да те излъже веднъж и го е постигнал. Ти отново си изправен пред проблема откъде да си намериш доставчик, но този път си значително по-песимистично настроен, защото вече си бил измамен веднъж.

Е, кой е спечелил и кой е изгубил?

Отива българин на българското море с едни очаквания, породени от прехвалени реклами. Попада на голямо разочарование - хем е тъпо, хем е гадно, хем е скъпо. Скъпо е за клиента. За този, който ти предлага смотаната услуга, е евтино. Той ти прибира парите, а ти получаваш една незабравимо неприятна отпуска.

Е, кой печели и кой губи от играта на по-евтиното?

Излиза, че мошениците, играчите на по-евтиното, дребните измамници винаги печелят. Те си имат ясни цели и си ги постигат. А губещите винаги са потребителите. Защо? Сигурно защото нямаме избор. Защото по-качественото понякога е толкова скъпо, че не можем да си го позволим. И тогава сами си налагаме компромиси, за което по-късно съжаляваме. А може би по-качественото изисква значително повече инвестиции и няма кой да се наеме да го направи?

Или пък просто в един момент здравият ни разум изключва и ние си казваме: Е, какво пък толкова би могло да се случи? Нали всички я ползват тази услуга?

Кой губи?


Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

11 май 2014

7 задължителни принципа за успех в бизнеса

7 принципа за успех в бизнеса

Моят приятел и колега-блогър Христо Стоянов публикува вчера в своя блог www.lifehack.bg една интересна статия, озаглавена 7 задължителни принципа за по-висока печалба на всеки пазар. В нея той споделя 7 важни принципа, открити от Марк Томпсън и Браян Трейси, които според тях са задължителни, за постигне човек максимално висока печалба в бизнеса.

Аз съм чел доста от книгите на Браян Трейси и даже имах късмета да се срещна лично с него на семинара му в София. Но въпреки факта, че в тях има изключително полезни съвети, съм открил един обезпокоителен факт - неговите съвети са винаги твърде общи и трудно приложими на практика. Точно на такива съвети българският читател-скептик ще каже "Да, ама това у нас е неприложимо". И точно в този случай може и да бъде прав.

С Христо проведохме една кратка дискусия във Фейсбук, в която аз изразих своят скептицизъм относно ползата от тези съвети, тъй като смятам, че това са азбучни истина на бизнеса - ако човек ги знае и вярва тях, няма нужда да му се казват. Ако пък не ги знае или не притежава нужните качества, няма да може да се промени, за да ги приложи. В крайна сметка приех предизвикателството да перифразирам законите на Браян Трейси и да ги представя по по-добър начин - хем да не звучат поучително и критично, хем да има начин да ги приложи човек на практика.

Майк Рам и Браян Трейси

По-долу в статията цитирам оригиналните принципи и след това предлагам моя вариант, който смятам, че е по-лесно приложим. И понеже смятам, че правенето на печалба не е най-основната цел на един бизнес, промених и заглавието на моята статия на 7 задължителни принципа на успеха в бизнеса.

И така, започваме:

Правило 1: Превърни се във велик лидер!


Хубаво, ама как? Ако не съм велик лидер какво трябва да направя?
Няма съмнение, че компаниите, водени от убедени, целеустремени и обаятелни лидери, печелят повече в бизнеса. Те успяват да обединят всичките си служители около своята кауза, мотивират ги да бъдат креативни, да работят повече и да се държат с клиентите като с истински богове.

Със сигурност Правило 1 може да бъде изказано така:

Великите лидери водят компаниите към успех


Въпросът е: вие истински лидер ли сте? Как да разберете това и какво да направите, ако се окаже, че не сте?

Тук най-добре е да се обърнете към себе си и да си зададете няколко въпроса:
  • Как се отнасяте към хората си? - Смятате ли, че вашите служители са мързеливци и тунеядци или вярвате, че те изнасят бизнеса на гърба си?
  • Често ли се случва да ги похвалите за добре свършената работа или повече ги критикувате за немарливост на нехайство?
  • Служителите във вашата фирма шушукат ли зад гърба ви и правят ли опити да се скатават от работа, докато не ги гледате?
  • Имате ли голямо текучество във фирмата?
По отговорите на тези въпроси можете да разберете дали сте истински лидер на вашите хора или използвате фирмата за да избивате диктаторските си комплекси.

Следващият въпрос е дали искате да бъдете лидер. Изследванията показват, че фирмите, ръководени от големи лидери, печелят повече, но това се отнася за свободните пазари. Ако ви сте си намерили нишичката и нямате желание да растете нагоре, ако парите, които печелите, ви стигат, тогава очевидно нямате нужда да бъдете лидери и няма смисъл да четете тази статия по-нататък.

Ако пък искате да спечелите в бизнеса, но не мислите, че сте силен лидер - не се безпокойте. Никой не е станал лидер за един ден. Първото нещо, което трябва да направите, е да назначите лидери на всички ръководни постове под вас. Хората на работната площадка ще виждат лидери и ще ги следват. А вие ще имате пример пред очите си как да се държите с другите, какви качества да изградите в себе си, за да станете и вие човек, който заслужава да бъде последван.

Правило 2: Разработи страхотен бизнес план!

Тук проблемът е, че много хора започват да се занимават с някакъв бизнес без изобщо да могат да правят бизнес планове, а още по-малко пък страхотни. За съжаление, изследването на двамата автори показва, че който работи безцелно и без ясен бизнес план, няма как да прокопса в бизнеса. Затова Правило 2 може да бъде формулирано така:

Добрият бизнес план е гаранция за успех

Въпросът е: как да направим добър бизнес план, ако не го умеем? Предлагам ви няколко практически съвета:
  1. Намерете си съдружници. Споделете идеите си с хора, на които имате силно доверие и които могат да допринесат за нейното реализиране и развитие. Заедно с тях имате по-голям шанс да съставите добър и успешен бизнес план.
  2. Обърнете се към инвеститори. В момента в България има доста фондове, както и индивидуални инвеститори, които търсят интересни идеи, в които да вложат своите капитали. Представете вашия бизнес план пред тях. Дори и да не бъдете одобрени за финансиране, със сигурност ще получите добра обратна връзка кое във вашия план куца и как бихте могли да го поправите.
  3. Обърнете се към консултанти. Вярно е, че консултантските услуги не са евтини, но пък срещу сумата за една консултация ще можете да опазите бизнеса си и да го превърнете в печелившо предприятие.

Правило 3: Обгради се със страхотни хора и професионалисти!

Тук няма какво да се коментира. Това е принципът и който го следва, ще успее. Забележете само тънкия нюанс: хора и специалисти. Преди всичко, изберете хората, с които ще работите, да бъдат страхотни като човеци - да знаете, че можете да им се доверите за всичко. А след това гледайте да са и добри специалисти. Ако не са научени - научете ги.

Не страхувайте, че ще избягат с новите си знания при конкуренцията - вижте Правило 1: ако сте истински лидери, никой няма да избяга от вас. А ако не искат да се учат - уволнете ги. Такива хора с нищо няма да ви бъдат полезни и само ще ви дърпат назад.

Правило 4: Предложи страхотен продукт или услуга!

Хубаво звучи, но това е най-трудното за изпълнение. Когато на човек му хрумне някаква идея, той не може да знае още в самото начало дали това ще стане страхотен продукт. Всеки обича своите продукти, но дали ще станата пазарен хит, до голяма степен е и въпрос на късмет. Все пак, ако продуктът не е свестен, не можете да очаквате някакъв дълготраен успех. Затова Правило 4 го формулирам така:

Добрият продукт, който задоволява нуждите на клиента, е ключов фактор за успеха на бизнеса

Вие може и да не знаете дали вашият продукт ще изглежда в очите на клиентите толкова страхотен, че те да се избият за него, но можете да направите няколко полезни неща, с които да си гарантирате приближаване към успеха:
  1. Представете продукта на приятели, роднини или предишни клиенти и ги попитайте за тяхното мнение. Обърнете внимание на всяка забележка и преценете дали не трябва да преработите продукта така, че да отговаря на изискванията на тази фокус група.
  2. Не се задълбавайте в перфекционизъм. Много хора отиват в другата крайност и все правят протитпи, докато получат идеалния продукт, който така и не вижда бял свят. Ако сметнете, че продуктът е "достатъчно добър", пускайте го на пазара и го подобрявайте в движение. Няма по-добър коректив от реалния клиент.
  3. Не разваляйте качеството съзнателно! Това е типичен български подход, който се практикува масово, а после се чудим защо бизнесът ни запада. Прави се продукт с прилично качество и след като постигне някакъв пазарен успех, то за почва да се разваля, за да се понижи себестойността и да се повиши печалбата. Не си мислете, че клиентите са толкова тъпи и няма да усетят това! Винаги ще усетят, когато ги мамите с качеството. Лошото е, че след това ще си тръгнат от вас. Завинаги.

Правило 5: Разработи страхотен маркетингов план!

Тук нещата стоят също както при бизнес плана. Маркетинговият план е част от него. Някога у нас битуваше вярването, че е достатъчно да произведеш добра стока и всеки ще се натиска да я купи. "Хубавият кон и под скъсан чул се познава", казва народната поговорка. Е, това вече днес не важи.

Бизнесът трябва да има железен маркетингов план, за да може да продаде своя продукт

Иначе няма да успее.
Как да постигнем това?
  1. Намерете най-добрите специалисти в маркетинга във вашия бранш и ги наемете.
  2. Потърсете консултанти за изграждането на своята маркетингова стратегия, за избора на маркетингови канали и за изработката на маркетинговия план.
  3. Заделете си сериозен бюджет за маркетинг. Много бизнеси се провалят, смятайки, че техните продукти могат да се продават от само себе си без да се маркетират. Извинявам се на колегите, които правят един популярен семинар, но смятам, че с нулев бюджет ще постигнеш нулев резултат.

Правило 6: Изгради перфектен процес на продаване!

Клиентът, дошъл веднъж при нас, е много по-ценен от онзи, който все още не ни познава. Никога не си позволявайте да го изгубите! Това правило включва в себе си идеите от всички предишни правила и трябва да звучи така:

Добрият процес на продажби превръща клиента във верен почитател и поддръжник. Той е основата на успеха в бизнеса

Как да го постигнем? Като използваме всичко от казаното дотук:
  1. Намерете най-добрите специалисти по продажби. Те генерират вашите приходи.
  2. Пратете ги на обучение. Отидете и вие. Всеки служител във фирмата трябва да може да продава.
  3. Използвайте добра софтуерна CRM система.
  4. Потърсете консултанти, които могат да ви дадат добри идеи.
  5. Заделете си достатъчен бюджет.

Правило 7: Създайте страхотно потребителско преживяване!

Животът ни затрупва със стоки и услуги отвсякъде. Ние сме презадоволени. Това, което търсим днес, вече не ни е нужно за задоволяване на основните жизнени потребности, а за да изпитаме някакво ново чувство, за да преживеем нещо ново. Разбира се, българските търговци все още смятат, че да предложиш най-евтината стока е най-върховното преживяване, но това е една голяма заблуда.

Проблемът е, че много често не знаем какво очакват клиентите и кое е онова, което ще ги накара да се чувстват специални. Затова за мен Правило 7 би трябвало да звучи така:

Търсете уникалното потребителско преживяване!

Наблюдавайте своите клиенти - вижте кое е онова, което ги прави щастливи. Какви чувства и усещания пораждат във тях вашите продукти? В кой момент проблясва искрата на задоволството в техните очи? Тогава ще усетите кое е онова във вашите продукти, което предизвиква тяхното удовлетворение, кое създава неповторимото преживяване. Експериментирайте с различни идеи и следете за резултатите. Когато го уцелите, го поставете в центъра на своята бизнес стратегия.

Тези седем фактора са ключови за успеха на всеки бизнес днес. Независимо дали ни харесват или не, това са правилата, които трябва да следваме, ако искаме да спечелим. И независимо дали имаме нужните качества или не, трябва да се стремим да ги постигнем.


Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

31 януари 2014

Какво правиш на влака?

големите компании като влак

Вчера във Фейсбук попаднах на една интересна мисъл от Джон Пол Гети - големия петролен магнат от началото на 20 век:
„Да работиш за голяма компания е като да се качиш на влак. Ти ли пътуваш с 60 мили в час или влакът се движи с 60 мили в час, а ти си седнал неподвижно?”

В първия момент просто ми хареса сравнението, а след като се позамислих малко, се запитах: А какво е искал да каже авторът с това? Това сравнение какво внушение има - положително или отрицателно? Какво всъщност означава "да се качиш на влак"?

Като човек, който в голяма част от живота си се е занимавал с управление на проекти, първото нещо, което ми дойде наум, е въпросът "Защо?". Защо си се качил на влака? С каква цел?

В крайна сметка всичко зависи от целта. Важният въпрос тук е:

Имаш ли ясна цел и спомняш ли си коя е тя?


Възможно е да искаш да изкачиш върха на планината (алегория на създаването на собствен бизнес, собствен път), но това е твърде уморително за теб и за по-удобно си се качил на влака. Тогава ще стигнеш ли някога там, за където си се запътил?

Очевидно е, че не. Значи качването на бързия влак е грешка, т.е. работата в голяма компания не е за теб, ако твоят път е по трънливите планински пътеки на предприемачеството.

Възможно е твоята цел да бъде да отидеш от точка А до точка Б. Ако това разстояние е голямо, например от София до Париж, да тръгнеш пеша би било неразумно, тъй като ще загубиш много време. Да се качиш на влака е мъдро решение, за да използваш силата и скоростта му да те закара там, където искаш да стигнеш. Тук е важно да си наясно, че там където е твоята цел, има гара и че влакът ще те закара точно там, а не другаде.

Какво означава това? Означава, че можеш да използваш ресурсите и потенциала на голямата компания, за да изградиш себе си като професионалист, да овладееш специални умения, да опознаеш индустрията и настроенията на пазара, да се запознаеш с проблемите и изискванията на клиентите.

Внимание! Много е важно да не се успиш по време на пътуването и да пропуснеш своята гара. Има много хора, които се унасят от кроткото тракане на влака и така си остават в него цял живот. Даже в един момент забравят на гоя гара са искали да слязат и си остават вечно в пътуващия влак, полузадремали като в някакъв транс. Такива хора просто са забравили своите цели и мечти и прекарват живота си в безкрайно пътуване.


19 януари 2014

Постепенно и после изведнъж

Сет Годин
Това е пост на Сет Годин от неговия блог. Той изразява нещо, в което вярвам и което мисля, че е отразява вярно какво реално се случва в света на хората, въпреки че ние не го забелязваме. Понякога, когато не виждам резултата от своите усилия, имам нужда да си го припомня, за да се мотивирам да продължа да действам и да наблюдавам внимателно какво става около мен.

Постепенно и после изведнъж

Това е начинът, по който умират компании, загиват марки и, в един по-радостен аспект, как се градят кариери.

Постепенно, защото всеки ден пропускаме възможности, стойността, която даваме, намалява с малки частици, а клиентите постепенно губят своето очарование от нас. Ние не го забелязваме, защото изкарваме добра печалба, нали? Печалбата покрива много грехове. Разбира се, един ден, след като основите са напълно изгнили и няма какво да ни подпира, рухва и печалбата. Изведнъж, ама съвсем изведнъж всичко се сгромолясва.

Но то не се е случило внезапно - вие го забелязвате в този момент.

В обратната посока принципът работи по същия начин. Печелим доверие, доставяме стойност на клиента, научаваме нови идеи. Ден след ден ставаме все по-добри и изграждаме активи, но все още не виждаме това да ни се отплаща. Докато един ден, изведнъж, ама съвсем внезапно се превръщаме в звезди с 10-годишен опит.

Така стават нещата, но ние твърде често правим грешката да се фокусираме върху частта, която се случва "изведнъж". Медиите пишат за това, което става "внезапно", ние забелязваме "внезапното" и говорим за "внезапното".

Това не означава, че онова, което става постепенно, не е важно. Всъщност това е единствената част, в която действително правим нещо и на която дължим своя успех.


Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

01 септември 2013

"Презентирай като Стив Джобс" - цитати

Водя обучения по презентационни умения и за мен книгата "Презентирай като Стив Джобс" ми беше интересна от професионална гледна точка. Още повече, че издателят на книгата - Деси Бошнакова - ми е приятелка и разчитах на нейния вкус към добрите книги.

Стив Джобс безспорно е бил талантлив презентатор. Милиони са гледали неговите презентации. Речта му пред Станфордския университет е емблематична. Вижте я тук с превод на български или в блога на Пламен Петров в оригинал с неговия превод на вдъхновен почитател.

Джобс сигурно е бил и прозорлив мениджър, довеждайки фирмата, която управлява, до върха. Но култа, който създаде към себе си и последвалото обожествяване от страна на милионите подмазвачи, някак си не ми допада и тази книга е поредният пример за това как ценни идеи и добри съвети потъват сред безцелни хвалебствия и пустословие.

Кармайн Гало е специалист по презентационни умения и очаквах от него една добре написана и практически ориентирана книга, в която препратките към изявите на Стив Джобс служат само като положителен пример за неговите твърдения. Поне така правя аз в моя курс по презентационни умения "По стъпките на Дракона", в който от време на време правя аналогия с бойните изкуства и философията на Брус Лий.

Книгата започва със следните две изречения:
Стив Джобс е най-пленителният комуникатор на световната сцена. Никой не се приближава до него.
Това ме прасна по главата като мокър парцал. Какъв смисъл има да четем нататък и да се учим от презентационните техники на Стив Джобс, след като нямаме никакъв шанс да се доближим до него?

Изобщо не се съмнявам, че е бил изключителен човек, но това уподобяване на бог ме отблъсква. Нима всяко ново поколение не е по-добро от предишното? Нали искаме децата ни да надраснат своите родители и учениците да надминат учителите? Как така никой не може да се доближи до него?

В книгата могат да се открият доста полезни съвети, но нескромно мисля, че ако човек иска да стане добър презентатор, ще научи този занаят по-добре от мен, отколкото от господин Гало. Между другото, попаднах на един страхотен цитат от Стив Джобс, който смятам, че е най-добрата формулировка на термина "дизайн", която за съжаление, все още твърде много хора не разбират:
Дизайнът е забавна дума. Някои смятат, че дизайн е начинът, по който изглежда продуктът. Но ако се вгледате по-дълбоко, ще видите, че всъщност означава как работи.

За съжаление, редом с добрите практически съвети за презентиране, в книгата има и куп излишни неща, които нямат нищо общо с презентационните умения, а по-скоро оформят божествения образ на Стив Джобс. Реших да не пиша пространни коментари по съдържанието, а направо да ви споделя няколко цитата. В тях аз открих есенцията на книгата и прецених, че ще ви дадат идея за нейния дух. Особеното в тях е, че започват с Неговото име. Това също е доста показателно за стила на писане на автора и начина на поднасяне на информацията.


23 август 2013

Еврика! - как да отключим творческата си интелигентност

Темата за подсъзнанието и творческата интелигентност са ми много любопитни и поради това си купих книгата на Филипа Дейвис "Еврика!", в чието подзаглавие се споменават тези "магически" думи. За съжаление, книгата не дава отговори на въпросите, които ме вълнуваха, а по-скоро е един кратък наръчник с различни съвети, които могат да ви бъдат полезни в даден момент.

Авторката си е поставила амбициозната задача да разкаже за всичко, което е научила в този живот и точно това е довело до това в книгата всяка тема да бъде засегната накратко и повърхностно. Тук можете на прочетете за това как да откриете своите способности, как да си създадете вяра в себе си, как да развиете въображението си, как да раждате нови идеи, как да стартирате собствен бизнес, как да му направите маркетинг, как да го разширите, как да се научите да общувате с другите, как да си поставяте цели и да постигнете успех, как да приемате критиката на другите и как да критикувате без да обиждате, как да се преборите със страховете и комплексите си, как да работите като част от екип, как да ръководите екип, изобщо - почти за всичко, за което се сетите :-)

Авторката не крие, че "Еврика!" е името на система за обучение, която тя преподава и очевидно тази книга играе повече роля на реклама за самото обучение, отколкото източник на полезни знания за читателя.

Все пак, дори и в такова малко книжле (около 240 страници) с такава голяма амбиция, човек може да открие нещо интересно и полезно. Хареса ми идеята за съвременните хора, които избягват налагането на етикети. Бях писал преди време, че не мога да намеря етикет, който да сложа на себе си в професионално и в личностно отношение, но авторката споделя, че това е твърде ограничаващо и големите творци надхвърлят рамките на етикетите. Почувствах се и аз като голям творец! :-) А най-вдъхновяващо ми прозвуча следния цитат:
Моят любим съвременен творец е Брус Дикинсън. Недоволен да бъде само лидер на световноизвестната и преуспяла хеви метъл група "Айрън мейдън", той публикува приказки за деца, работи като радиоводещ и завърши курсове за пълноправен пилот от гражданската авиация.
В книгата има много полезни неща, но за съжаление, всичко е компилирано от някъде другаде и на практика няма нищо оригинално. Може би е добре, че е поднесено събрано на едно място и сдъвкано, но на ме ми се видя много елементарно и повърхностно.

Все пак, научих няколко интересни неща, които реших да споделя с вас.

02 октомври 2012

Майната му! Да го направим!

Сър Ричард Брансън е британски предприемач, известен като създател на музикалната компания Върджин Рекърдс и авиокомпанията Върджин Еърлайнс. Филантроп и пътешественик - една "луда глава", постигнал много успехи в живота и в бизнеса. Неговата книга "Майната му! Да го направим!" (Screw it, let's do it!) разкрива в много минималистичен стил неговите убеждения и принципи, които са го водили в живота и благодарение на които е постигнал всичко онова, заради което е известен днес.

Подзаглавието на книгата е "Уроците на живота ми" и това, което ми харесва в нея, е че всички принципи, които споделя, са подкрепени с примери от неговия живот - интересни, емоционални и живописни, - и звучат толкова убедително, че човек сам си казва: Майната му! Ще го направя!

Много хора си мислят, че нещо трябва да им се случи, за да бъдат успешни. Че трябва да дойде подходящия момент или да съберат достатъчно пари, или пък нещо друго. Самият аз също съм минал по този път. Истината е, че човек трябва да е целеустремен и постоянен. Да е убеден в качествата си и в целите, които си е поставил и да работи за тяхното постигане неотклонно. Ето какво казва Ричард Брансън за това:
Не вярвам, че кратките думички "не мога" трябва да ни спират. Ако не разполагаш с подходящия опит да постигнеш целите си, потърси друг начин. Ако искаш да летиш, започни да ходиш на летището от шестнайсетгодишен и почни да правиш чая. Дръж очите отворени на четири. Гледай и се учи. Не е да завършиш приложни изкуства, за да си дизайнер. Намери си работа в дизайнерско студио и тръгни от най-ниското стъпало. Пробий си път нагоре.
Никой не е казал, че пътят към успеха ще бъде лесен или че успехът е резултат на късмет. Късметът всеки си го извоюва сам. За целта е нужно да бъдеш смел, да вземаш решения и никога да не съжаляваш за тях.
Лесно е да се откажеш, когато е трудно, но мисля, че трябва да продължаваме да преследваме мечтите и целите си точно като тези вълнуващи хора. Решим ли да направим нещо, никога да не гледаме назад и да не съжаляваме.
Пътят към смелостта минава през вярата. И тук не става въпрос за религиозна вяра (макар че и тя помага много), а за вяра в себе си, в идеите си, в полезността на поставените цели. Ако човек сам не вярва в себе си, няма как и другите да му повярват и да го последват. Това казва и Брансън:
Едно от нещата, на които се опитвам да не изменям, е да държа на думата си. Определям целите си и ги преследвам. Успехът не е само късмет. Трябва да вярваш в себе си и да накараш нещата да проработят. Така и другите вярват в теб.

Някои хора смятат, че успехът се постига само с усилен труд. Немалко автори на книги и мотивационни лектори споделят тази идея. Стига се дотам, че някои техни последователи изпадат в хроничен работохолизъм, който напълно отхвърля идеята за забавление или за приятно прекарване на времето с любимите хора. Авторът категорично не е от тях. Негов важен принцип е: "Забавлявай се!" и твърди, че благодарение на него е постигнал своите успехи.
Не съм си поставял за цел да бъда богат. Забавленията и предизвикателствата бяха това, което търсех в живота - и все още е така. [...] Никога не съм започвал някакъв бизнес, за да спечеля пари - но открих, че ако се забавляваш, парите идват сами.

22 май 2012

Състезанието по предприемачество 3Challenge - идеи, представяне, победители, изводи

В неделя, на 20.05.2012 г. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя представянето на идеите от третия сезон на състезанието по предприемачество 3Challenge. Състезанието се провежда в 3 етапа, като в първия се представят идеите на 18-те избрани кандидати пред жури и пред публика, а който достигне до 3-ия етап, може да получи и инвестиция в своя бизнес от инвестиционен фонд.

Признавам, че отидох на представянето на идеите с доста голяма доза скептицизъм. Първо, у нас доста се преекспонира ролята на инвеститорите (даже има публични личности, които твърдят, че не можеш да се наречеш "предприемач", ако не си взел пари от инвеститор), с което аз не съм съгласен, второ много хора вярват, че парите се раздават като дарение и единственото усилие, което е нужно да направиш, е да отидеш и да си ги вземеш.

Нещата изобщо не са толкова прости. Какъвто и бизнес да искаш да захванеш, ако искаш да успееш, трябва много добре да си го обмислил, да си проучил пазара, да вярваш безмерно в ползата от своя продукт и да работиш усърдно и постоянно за неговата реализация и неговия успех.

Както и очаквах, сред кандидатите в турнира имаше няколко интересни идеи, както и такива, които или бяха повторение на някой съществуващ вече продукт, или техните автори изобщо не можаха да ги обяснят добре.

В крайна сметка, победителите, които се класираха за втория кръг, успяха наистина да представят и защитят своите идеи по-добре пред компетентното жури и силно се надявам, че в рамките на следващите 6 месеца ще съумеят още по-добре да си изчистят концепциите и да представят продуктите си на много по-високо ниво.

Какво ми остана като извод и поука от това събитие?


06 януари 2012

Как се раждат идеите?

Има книги, в които ценната идея, полезната информация е така затрупана с пластове ненужни думи, че е много трудно да я откриеш. "Как се раждат идеите" на Джак Фостър е точно от този тип книги. Когато я прочетеш си казваш: "Да, тук има много полезни неща", но самото четене е изключително мъчително, въпреки скромните 190 страници.

Защо се получава така?

Първо, книгата е написана изцяло в повелително наклонение. Това за американските читатели може и да е приемливо, но моето наблюдение, че ние, българите сме много скептични към всеки, който се опитва да ни дава акъл. Вижте как изглежда съдържанието на книгата:
  1. Какво е идея?
  2. Забавлявай се
  3. Настройте се на вълна идеи
  4. Съсредоточете мислите си върху идеите
  5. Запазете повече от детето в себе си
  6. Събирайте повече информация
  7. Съберете кураж
  8. Преосмислете начина си на мислене
  9. Научете се да комбинирате
  10. Определете проблема
  11. Събирайте информация
  12. Търсете идеята
  13. Забравете всичко
  14. Приведете идеята в действие
Oсвен първата глава, която е във въпросителна форма, всички останали са в повелително наклонение, което е ужасно досадно. Нещо повече, понеже на автора му е трудно да се аргументира, т.е. да отговори на фундаменталния въпрос защо трябва да следваме неговите съвети, той привежда на помощ тонове цитати от известни (и не толкова известни) поети, художници и политици, които би трябвало да ни убедят в неговите тези. Аз обичам мъдри мисли на велики хора и често си ги припомням за да се мотивирам да свърша някаква работа, но тук всичко е прекалено много. Всяка глава започва с по 3-4 цитата, а после вътре има цели страници с цитати, което много трудно се преглъща. А като добавим ужасните грешки в транскрибирането на имената на авторите на тези цитати, четенето се превръща в истинско изпитание за нервите.

(Признавам, че Деси Бошнакова, която е издател и преводач на книгата, ми е приятелка, но не е допустимо да транскрибираш имената на френския математик Анри Поанкаре и на френския поет Шарл Бодлер като Хенри Пойнкаре и Бауделер. Надявам се да ми прости критичните забележки, защото са добронамерени и бих искал да доведат до по-високо качество в бъдещите преводи.)

Аз смятам, че най-добрият начин да убедиш някого в своята теза, е да приложиш конкретни примери. А ако тези примери са лично преживяни от теб - още по-добре. Авторът успява да даде примери в някои от съветите си, което прави книгата наистина полезна, но за съжаление, те всички са от областта на рекламата, която е неговата собствена професия. Естествено, съветите от книгата могат да се прилагат в много други области (и точно затова и аз пиша това ревю), но твърде едностранния подход към примерите може да отблъсне читателя, ако той не се занимава с писане на рекламни текстове.

В крайна сметка къде е ползата от тази книга?

Ползата е в това да повярвате, че не е нужно да сте гений, за да родите добра идея. Добрите идеи са навсякъде и човек трябва да се настрои умствено да ги открива. Забавното настроение, упражняването в създаване на идеи, добре сработения екип, задълбоченото проучване на материята и най-вече умението за задаване всякакви странни въпроси са основните фактори, които могат да ви гарантират създаването на една добра идея.

Добрите идеи не идват "от небето". Те са плод на много труд, на упражняване на мозъка и на добро познаване на проблематиката. Тази теза изтъкват и други автори и това е може би най-ценния съвет: работете усилено и постоянно мислете за вашия проблем - неминуемо в един момент ще ви проблесне гениалната идея. Даже не само една, а много, от които бихте могли да избирате.

Важно е човек да не губи кураж и вяра в собствените си способности. Милиони добри идеи са били убити от недоверието и страха на колеги и началници, а ние сме се страхували да ги защитим. Ако човек вярва в своята идея и "забрави, че е невъзможна", то тя може да бъде реализирана.

За мен най-ценното от книгата "Как се раждат идеите" са въпросите от типа "Какво би станало, ако...", които да се научим да задаваме към своите продукти и идеи. Ето няколко примера от книгата:
  • Какво ще стане, ако смалим продукта? Или го удължим? Или променим формата му? Или сменим цвета му? Или го изсветлим? Или го направим по-тежък? Или го поставим в различна опаковка? Или го направим два пъти по-здрав? Или по-благонадежден? Или по-неблагонадежден?
  • Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза? Или по-евтина? Или по-удобна? Или по-достъпна? Или по-недостъпна? Или по-ефективна?
  • Или по-бавна? Или по-скъпа? Или по-неудобна? Или по-неефективна?
  • Ако можем да добавим нещо към продукта или услугата, какво бихме добавили?
  • Ако можем да премахнем нещо от продукта или услугата, какво бихме премахнали?
Същото се отнася, ако решаваме даден проблем:
  • Какво би станало, ако всеки имаше същия проблем?
  • Какво би станало, ако никой друг няма такъв проблем?
  • Какво би станало, ако най-големият ви конкурент е изправен пред същия проблем?
  • Какво би станало, ако проблемът продължи и догодина? Ами ако продължи още 10 години?
  • Какво би станало, ако някой ви даде един милион долара в брой, за да разрешите проблема, как ще изхарчите тези пари?
В книгата има още много подобни въпроси, които според мен са най-добрия механизъм за отключване на креативното мислене, решаване на проблеми и раждане на нови идеи.

Затова на въпроса "Струва ли си да се купи тази книга?" отговарям: да, струва си. На моменти е досадна, но ако решите да последвате съветите на автора, да приложите някои от упражненията и да се научите да задавате въпроси като горните, със сигурност ще можете да раждате много и оригинални идеи. Единственото, което не трябва да забравяте, е, че идеята не струва нищо, ако не се реализира. Затова, дори и да не ви изглежда най-добрата, дори и околните да смятат, че е безсмислена или налудничава, ако имате добра идея и вярвате в нея, не се помотвайте, а веднага се заловете с нейната реализация.

Успех!


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.