Наскоро видях един пост в блога на Donald Trump, озаглавен Най-щастливите нации в света, където той е публикувал резултатите от едно изследване, проведено от Мичиганския университет. За мен не е изненада, че сред най-щастливите нации са такива, които имат висок стандарт на живот, но пък едва ли бих се сетил, че в страни като Пуерто Рико и Колумбия живеят толкова щастливи хора.
Ето и списъка на 10-те най-щастливи нации:
- Дания
- Пуерто Рико
- Колумбия
- Исландия
- Северна Ирландия
- Ейре
- Швейцария
- Холандия
- Канада
- Австрия
Аз съм щастлив човек. Имам прекрасно и любящо семейство, и съм поел по своя собствен път към професионална реализация. Но човек не би могъл да успее ако живее сред нещастни хора. Аз искрено желая щастие, благоденствие "и справедливост за всички", но не знам как бих могъл да помогна на хората край себе си да се почувстват по-добре. Защо толкова много хора не са доволни от живота си? Как бихме могли да им помогнем да усетят радостта от живота? Не знам отговорите на тези въпроси. Вие да имате някакви идеи?
Ето го и списъка на страните с най-нещастните народи в света:
- Зимбабве
- Армения
- Молдова
- Беларус
- Украйна
- Албания
- Ирак
- България
- Грузия
- Русия
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
13 коментара:
Майк, помниш ли презентацията "Зимбабве е в криза"?
На фона на показаното в нея и наместването ни в списъка на световните нещастници, оглавяван от Зимбабве, страх да те хване колко зле са нещата...
Между другото, картата на щастието, която беше публикувана преди година показваше, че отново сме сред най-най-нещастните хора.
Една минисага която беше превел завършваше по следния начин, който на мен ми направи огромно впечатление "Защо ти трябва повод за да си щастлив? ". Повече няма да коментирам
Тежък сблъсък между желания и реалности, между интелигенция и простолюдие, между бедни и богати, между власт и подчинение, между свръхценности и възможности, между млади и стари, между малцинства и т.н.
Така е - аз нямам нужда от повод, за да бъда щастлив, но явно по-голямата част от нашия народ има. И това е много тъжно.
Има лек и много ефективен начин да се избавим от нещастието. Просто на всеки е нужна по-силна вяра, на мен също.
всичко опира до манталитета - вижте колумбийците и порториканците колко са зле, но като всички от Латинска Америка и те са хора на купона и се радват и по най-дребния повод. И може би в соцлагера наистина цари носталгия по доброто старо време, 19 год. след промяната хората още не могат да свикнат с реалността, чакат някои друг да ин реши проблемите и т.н. Как да сме щастливи като сме нация от хейтъри. Добре, че вече не живея в БГ
Григоре, прав си, но не е просто. Хората са се зазидали зад дебели стени и е много трудно да ги пробиеш, за да им вдъхнеш вяра.
Байчев, твоят коментар също звучи хейтърски, което означава, че колкото и далече да избягаш, пак си оставаш българин с всичките положителни и отрицателни качества, които притежаваме като народ.
Темата, че нацията ни се възприема 'като нещастник' не е нова - доста отдавна се върти в медиите. Когато синът ми се завърна от първото си пътуване до Непал, ми каза, че вече възприема света по друг начин (там хората са толкова бедни, но добри, дори простодушни, но достойни - особено шерпите), а после заведе и жена си на меден месец в Хималаите.
Аз мисля, че голяма част от българите се чувстват осиротели - някога вярваха, че някой се грижи за тях (Държавата, Партията, ...). Ако поне не бяхме атеисти, по-лесно бихме възприели промените (щяхме да вярваме, че Бог се грижи за нас и щяхме да имаме вяра и в себе си - така както е с много от значително по-изостаналите нации, които се радват без да имат специален повод). Така е и с голяма част от хората от бившия соцлагер. Не е ли по-добре да вярваш в Господ, отколкото в Ленин или Сталин, или... в американския президент. Тоталната манипулация на онази материалистична идеология отне много от духовните ценности на хората, по-зле отколкото и най-агресивната PR-кампания със всевъзможните съблазни за душата в съвременния комерсиален свят. Една много голяма част от хората са не просто зомбирани, а са направо инфантилни и... беззащитни. Затова са нещастни, добре го е казал dzver: тежък сблъсък!
Българинът е песимист по природа, но и твърдоглав отгоре на всичко. И понеже е краен индивидуалист, търси щастието почти само като лична категория. А както правилно отбелязваш, колкото и добре се чувстваш, все нещо нагарча, когато околе теб всички са увесели нос и само мрънкат и недоволстват. Обичам България и българите, но ако сме малко по-отворени към другите, по-ведри и благодарни на това, което имаме - ще е по-добре :).
Виновна е "Великата Славянска Душа":-)
Продължавам да не разбирам смисъла на понятието щастлива/нещастна нация и как въобще някой може да измери нещо подобно...
В случая механизмът е много прост - питат разни хора дали са щастливи или нещастни и се оказва, че у нас повечето запитани отговарят отрицателно. Оттам и изводът.
Публикуване на коментар